„Проучванията показват, че все повече латиноамериканци в Испания прибягват до пластичната хирургия, за да придобият по-“европейски“ вид.“

(Приблизителен цитат от новинарска емисия на водеща медия в Кралство Испания.)

Да си кажа правичката, беше започнало малко да ме хваща срам от националността ми. Живеех в китно малко село, където съотношението българи и румънци : испанци беше почти 50:50, и където други чужденци почти нямаше. Или и да имаше не се забелязваха в общата глъч. Място, където само като усетят, че не говориш местния диалект, започваха да се възползват на макс, а ако имаш нещастието да го разбираш поне малко... Толкова по-зле за теб. Чуваш за себе си учудващи неща, а ако не са ти здрави нервите – ами спасявай се!

Тогава попаднах в рая. Станах „столичанка“, и попаднах сякаш в някаква паралелна вселена, където хората имаха по-големи проблеми от мен. И йерархията внезапно стана:

• испанци

• европейци

• латиноамериканци

• негри.

Възвърнах си малко самочувствието – поредното доказателство че и аз съм едно скрито расистче. Но ми е малко болно и гузно от цялата тая работа. И се сещам за стария виц, в който за да спрат расизма в една африканска страна, решили да няма вече бели и черни, а само зелени. Какъв бил резултатът? Седмица по-късно закъсал един автобус. Шофьорът се поогледат и рекъл „Хайде сега по-зелените слизайте да бутате!!!!“

Понякога си мисля, че Хитлер не е бил такова чудовище – що се отнася до идеология, за концлагерите няма смисъл да коментирам – а просто е казвал това, което „белия“ човек си мисли от момента, в който е слязъл от дървото.

Срам ме е, че въобще си мисля за тези неща. Но от известно време насам се сблъсквам с тях ежечасно и ми става все по-болно. И всичките кампании на правителствени и благотворителни организации за равни права и еднакво отношение се разбиват на трески в отношението на средностатистическия човек, който разбира се, на теория е много „за“ всички тия хубави неща... до момента, в който дъщеря му не започне да излиза с колумбиец, или се сдобие с внуче с мургава кожа...

Като бях по-малка писах съчинение на тема „Ако имах вълшебна пръчица“. От както съм тук си мисля, че бих модифицирала малко трите си желания, но осъзнавам че това няма да улесни нещата. Нали не ни стигат другите проблеми, винаги гледаме да си усложним живота с някое малко разделениице и някоя добре гледана омразичка.

Така че ако имам вълшебна пръчица, ще се придържам към едновремешните ми желания: България да е отново първа в износа на розово масло, да няма глад по света и да имам кон, който да може да свири на китара.

Това поледното май е най-постижимо, нали?