Един изключително уважаван от мен човек ми каза „Кризата е преди всичко морална“.

Не го разбирах, докато не осъзнах, че гледам новините преди да изляза за работа, за да се почувствам по-добре при мисълта, че има хора много по-зле от мен.

Започнах да се заглеждам във всичко и постепенно се убедих в правотата му. В едно ежедневие, в което материалното е над всичко останало, прекарваме дните си блъскайки, за да си осигурим покрив и хляб, а децата ни се превръщат в убийци, изнасилвачи или жертви. Или чисто и просто в нихилисти и материалисти.

Няма да прилагам много примери. Скорошните кървави инциденти в Германия и Кентъки говорят сами за себе си.

Достатъчно е да спомена и англичанката, която „продаде“ смъртта си на медиите и изведе реалити-шоутата в съвсем друго измерение. И това не е тъжното – ако умирах бих направила и по-брутални неща за децата си.

Страшното е, че рейтингът на въпросната телевизия се изстреля в небесата. Въпрос на време е някой да се вдъхнови от филма с Ледения Стив Остин - „The Condemned“ и да създаде реалити, в което само насилието е важно.

И всичко това в годината, когато един малък, нискобюджетен филм наречен „Slumdog Millionaire“ разби конкуренцията, разлака света и взе осем Оскар-а.Твърдят, че е простата човешка история, която е осигурила успеха му. Дали?

Нека не забравяме и жестокостите от ежедневието на индийските деца, показани там – жестокости, за които съм склонна да вярвам, че не са ни най-малко преувеличени.

Мисля си, че за това загубих желание да пиша – какво бих могла да кажа и изобщо има ли кой да ме чуе?!