Дойде моментът в който, противно на намеренията ми си намерих майстора и реших да се бракувам. В период на два месеца успях да се вкарам до такава степен във филма, че бях готова да похарча малкото си лични кинти за билет до БГ (действието се развива в една далечна пиринейска държавица – бел. авт.), и да изоставя бъдещия си съпруг на милостта на съдбата.

Вразумих се за щастие, но ми беше адски трудно да обяснявам на свекърва и майка, които се бяха съюзили несъзнателно за случая, защо не искам бяла рокля (къде на стари години ще си търся девствеността), защо не искам букет (та да се чувствам отговорна за смъртта на горките цветя), защо не искам празненство...

Сега като се замисля, иска ми се събитието да беше протекло някъде из Стара планина, или може би Рила – в чест на половинката, където да си кажем „Да, искам“, заобиколени от приятелите, от хората които ни обичат, под звуците на ЁLove is all aroundЁ, и да сме облечени с дънки и пуловери... Вместо това ме застигна церемония в една безлична зала, пред една безлична лелка, с безлична музика. Единственото което си мислех беше „Само да не се разхиля!!!!!“.

Та думата ми беше за бягството. Мисля си, че това е генетически заложено във всеки индивид – да се ужасява от подрънкването на брачните окови. И ако някой ми каже, че нито ама нито веднъж не е усещал да му настръхва косата в дните преди светлата дата, просто е забравил. Или лъже. Или пък аз съм нещо сбъркана:).

Малко е стряскащо когато теглиш чертата и внезапно и в графа „плюсове“ и в „минуси“ се появи едно „всеки ден ще се прибираш в къщи при един и същи човек“. И после мисълта за нещата, които ще се очакват от теб – вече няма „аз“, има „ние“; миене на чинии; чистене на семейното огнище, в моя случай първо намиране на горепосоченото; сума ти сметки за плащане; очакването на внуци/правнуци; необходимостта да си делите компютъра, при условие че работите и почивате по едно и също време, и единия от двамата е заклет фен на „Counter strike“...

Списъка е безкраен и вариращ за различните хора и различните моменти от денонощието. А понякога пък причина за студените тръпки по гърба има не съвместния живот с избраника или неговите навици и начин на живот, а чисто и просто роднините му. Но това е една друга тема, която мисля да разгледам отделно.

Все пак, за да не остане някой с грешно впечатление, аз съм „за“ брака с всичките си крайници. Стига да успееш да преживееш предсватбената треска и да се пребориш с целия свят, който знае по-добре от теб каква трябва да е собствената ти церемония. От там насетне може спокойно да се каже „И заживяха щастливо... до следващия сблъсък.“

Без тире се пише булката беглец. Иначе браво!

и иначе благодаря! :))))))))

Ха ха, позабавлявах се с това. Върнах се назад, да има момент да избягаш и да не се връщаш :)))

както са казали Металика. Важното е да удържиш на напъна. После е по-лесно. Или поне свикваш;)

Аз наскоро обяснявах на щерката, която се опитваше да ме навие да скачам с бънджи, че съм правила много по-страшни, ама не вървеше да й обяснявам, че става въпрос за венчилото с татко й, или за решението да ставаме родители. а най-страшното е, че с времето става по-страшно, но на тебе ти е рано още. Честито!

ако питаш много хора даже съм закъсняла със страшните неща:). А за решението да станеш родител... Стив Кинг пасти да яде! Колкото до щерката и бънджито - спокойно. И тя ще разбере някой ден... мухахаххахххахахха! :)

abe sevi kav film a ... xaxaxa maximata e da ne vzima6 na serizno ni6to vajno (ili pone ne prekaleno) 4e ina4e jivoto 4e te sma4ka i 6te se filmira6 o6te pove4e a togva e golemata ludnica . taka4e spoko bolite i gledai malkite ne6ta 4e te sa nai qi
re i do skoro

филма е важен. без него инак е една скуукаа.... ум да ти зайде ;)

qko e ako haresva6 takiva filmi men primerno me kefat misti4ni i fantasti4ni
ako si pada6 po dramati4nite nema problem caka6 li mataforata
4e karlos kastaneda i izlitai ;-) :D:D:D:D

4eti kastaneda
de ;-)
re
i biri miri

abe Sevi 6to ne vliza6 vav ICQ-to beeeee

are beee icq nema6 li a

...ама време нямам за него. Пък и всеки път като вляза, ти си ofline... Не можем нещо да си синхронизираме часовите пояси:)

emi az si go puskam ot 9 do 17 chasa balgarsko 6tot sam na rabota ot tolkova do tolkova :D:D
tuka v tiq komentari kato po6ta stana
samo si pi6em xaxaxaxaxaa
do skoro