Великият ден!!!! Четвърти юни 2007 година!!!! По една случайност рожденния ден на наша милост, да безценни!

Телефонът ми звъни. Хвърлям се към него и едва успявам да сподавя въздишката на разочарование – обажда се половинката ми. Не че нещо, ама очаквах поздрави...
- Искаш ли коте? - без предисловие подема той. В този момент съм готова да го обичам цял живот, че и още десет след това. Започвам да пелтеча, при което той ме прекъсва: - Ей, ама май ми казаха, че било без опашка. Не ща котка без опашка.

- И ми затръшва, преди да съм успяла да кажа „копче“.

Половин час по-късно. Вече съм успяла да очерня благоверния си пред момичето с което работя, а тя междувременно се превива от смях. Шефката гледа малко гадно. Нищо, ще й мине. Днес е моя ден.

Телефона пак звъни. Пак е половинката:
- Току що говорих с Луис, с опашка е.
- Хич не ми пука има ли или няма опашка!!! - крясвам аз невъздържано. - Искам коте!!!!!
- Ще те взема довечера след работа. - отвръща ми той и затваря.

Остатъка от деня съм като полудяла. Говоря щуротии и не съм изобщо в час. Пък те ми се радват – вече трети месец им надувам главата с тая котка дето я искам. Какво да се прави. Цъка ми биологичния часовник, пък котката излиза малко по-евтино от едно бебе. Поне така си мислех тогава...

Седем часа вечерта. Спираме пред склада, където работи моя. Аз оставам в колата. Той влиза вътре и след няколко минути излиза, носейки в ръцете си най-разкошното същество, което светът познава – малък/ка сиамец/ка. По пътя за вкъщи добичето е прекалено заето да гризе ръцете ми.

Същата вечер се натрясквам ужасно много. Слава богу, не си спомням подробности, но това е тема на един друг разказ.

Котката я кръщаваме Пурко. Всички твърдят че е женска, защото просто са слепи. Дори аз, с моите седем диоптъра виждам от ясно по-ясно, че не е. Добре че половинката ми има доверие за тия работи...

Пурко за радост на другия мъж в живота ми има опашка. И то несъразмерно дълга. След половин година при нас, прилича на плюшена играчка, с една дълга и мека козина...

Междувременно и двамата с него поумняваме. С половинката, не с котката. Преживяваме две падания на Пурко от третия етаж, едно кастриране, три залитания от различните балкони и прозорци на апартамента – пагубни за мен, и почти не оставили белег в пурковото съзнание.

Сменихме си зъбите, нападнахме първо тъщата, после и свекървата по веднъж(равновесието е важно. И доброто обучение също...), ядохме бой задето съборихме най-красивото ми цвете от „недостъпната“ библиотека, научихме се какво е това нафтова печка и какви облаги получаваме от нея...

А, да! И се разбрахме – бидето не е предназначено да се пие вода от него. Само за кратка дрямка в летните средиземноморски жеги...

В паспорта си е записан като Педро. Един вид, продължава името на свекър ми. Майка ми още ме заяжда на тая тема, ама чисто и просто реших, че фамилията ми е достатъчно главоболие за горкото девойче при ветеринаря. А и отгоре на всичко гадината взе документи много преди мен. Сега обмислям дали да го пратя да работи...

Ако беше дете, с половинката щяхме отдавна да сме в затвора за родителска небрежност. Добре че е издържливо хайванчето!

Тапицериите как са? :))))

за сега се държат, но се наложи да евакуирам цветята, особено след като онзи ден се научихме да скачаме върху библиотеката... Картинката е ясна, предполагам:)))))))))

Нашият Муцьо го водим по документи Блаки, че косата ми се изправя като си помисля как се спелва Муцьо на английски. А пък Маца сме я писали Миси.

ей това е благозвучно име за коте. Аз моя първо исках да се казва Грибо, ама понеже вярвам, че името оказва влияние върху характера, се вразумих овреме.
А в чужбината голям зор виждат с имената ни като цяло. Аз извадих късмет, че моето име е католическо и го имат и по тия земи, че около мен цял куп Митки, Стефки, Македонки, Тянки и Данки спелуват ежедневно:).

котките са пичове. Моя по документ е Билбо Бегинс, но отговаря на Буба, котьо и тлъстак :)

аз имах котак, който се казваше Артур Поничката, ама беше преди векове. А пък по мое наблюдение, както и да викаш на котка, ще ти отговори само ако иска. Без значение от обръщението. Половинката понякога му вика "Маса", или "Стол" и му се кефи как се обръща. Инак Пурко освен всичко друго е и "Певач", понеже много мрънка, и "Стойчо" - това му е капоеристкото име, понеже чупи стойки...:) абе що ме бъзикаш, за котки мога да говоря вечно...