Май месец, 200... година, една дребна мизерна европейска държавица.
Май като май. Както всяка година и не съвсем. Жегата започва да напомня за себе си, хората започват да ходят на плаж, държавата решава да провери дали някой не си спестява осигуровки, като работи с нелегални...
Обикновено цялата работа приключва за един ден. Телефонира се на кмета на нароченото село, той от своя страна „спуска“ информацията където трябва. Проверяващите пристигат – през работно време разбира се – посещават един-два цеха и не откриват нищо. И това е. До май месец следващата година. Когато картинката е същата.
Ей това е нещото, което НЕ се случи тази година. Жегата и плажа като че ли са си същите. Но не и проверяващите. Три затворени цеха. Затворена автомивка и около 60 хиляди евро глоба за собственика. Непрекъснати проверки, дори в събота (!!!!) когато по правило бюрократите почиват. Дори през нощта, с което вече „утрепаха лъва с лопата“.
Резултати? Ами вече втора седмица съм нощна.
Намеренията са похвални. Процента на безработните се повиши след колапса на строителния бизнес от миналата година. И след затварянето на най-голямата фабрика в региона. Половината от безработните, освен че взимат пари от държавата си, бачкат и нелегално, по такива цехове, в които не правят договори. Което си е нормално. Не е правилно, но е нормално.
Всичко това стресна доста настоящите ми шефове и те решиха да ни направят документи. Което е похвално и дори за около 48 часа ми върна желанието за живот.
И тук именно се намесва държавата. Не могат да ни узаконят, понеже първо трябва да се провери има ли записани в агенцията им за безработни, хора с моята професия. Такива само от нашето село има над 250...
И какво ми остава? Да започна да се осигурявам сама, тоест да давам едно 70% от заплатата си, за да имам право да работя. Другия вариант – да спра да работя, ако не се навия да се осигурявам самичка. Което при три затворени цеха и над 60 човека търсещи работа нелегално, не е голям проблем. За шефа.
Ей от тук ми дойде да пиша за избора. По принцип винаги е гадна работа, макар че в дебелите и мъдри книги пише „понякога грешния избор е по-добър от бездействието...“
И ми идва да си опетня кармата, като използвам определени клачиански изрази по отношение на целия свят, на околните ми и изобщо на всичко, което погледна. Което от Вселенска гледна точка е тъпо. Ама много тъпо. Пък от моя гледна точка си е тъкмо добре...
Има една гениална песен, в която се пее „...тогава се случва ярката светлина в края на твоя тунел да е просто товарен влак, идващ към теб...“ Не е особено оптимистична, но пък е отрезвяваща. Сега остава само да опитам да надбягам този влак. И всички останали, които ме дебнат в разните му там тунели и кръстопътища, които проклетият избор избутва на пътя ми.
