Вчера Иран се сбогува с Неда, момичето, чиито образ обиколи света и се превърна в символ на промяна, борба срещу жесток политически режим. Неда можеше да ми е сестра.

В рамките на 34 часа ЕТА извърши два атентата. Първият, за щастие предизвикал само материални щети, макар че сред потенциалните 120 жертви бяха и 41 деца. Спасени по чудо. Вторият атентат отнема живота на двама служители на реда – Карлос Саенз де Техада Гарсия на 28 години и Диего Салва Лесаун на 27, с бомба заложена под полицейската им кола. Две момчета на моите години. Две момчета на годините на съпруга ми!

През 2004 година двама български шофьори – Ивайло Кепов и Георги Лазов са екзекутирани от иракската групировка „Единобожие и джихад”.  Те бяха българи. Не някакви си там, дето кой знае какво са дирили в онази побъркана държавица. Бяха наши си хора, родни.

Единадесети март 2004 година, Мадрид, Испания.

Единадесети септември 2001 година, САЩ.

И докато тъгувам за тях, ми се налага да ходя на работа, да се грижа за семейството ми и да живея с болката за всички тях и за близките им, които още ги оплакват и ще ги оплакват доживот.

Моят траур свършва днес. Но няма да ги забравя, тях и хилядите, милионите други, жертви на ФАРК, ИРА и другите безумци, за които човешкия живот е нищо. И всичко, което успея да направя от днес нататък, до края на живота ми, всяко едно добро, колкото и малко да е, го посвещавам на ТЯХ.

Направете го и вие.