Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
02.09.2009 18:56 - Трябва ли да знаем и да помним?
Автор: ahinora Категория: Хоби   
Прочетен: 977 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 

Без никаква връзка с вчерашната дата (60 години от нахлуването на Германия в Полша и началото на Втората световна война)  в ръцете ми попадна малка книжка, скромна на вид бих казала дори. Носеше философското заглавие „В търсене на смисъла” (оригинално заглавие на книгата „Ein Psychologe erlebt das Konzentrationslager”) на Виктор Франкъл.  Разлистих я и от тук-оттам разбрах че става дума за живота на този австрийски психиатър в концлагер и начините му да намери смисъл за да живее там, да помогне и на други да го сторят.  Избягвам този вид литература – смятам, че с две прочетени книги на Ремарк съм се отчела достатъчно по темата за точно тази война, а действителността всеки ден поднася достатъчно ужасии, да си го кажем честно.

Простичкия стил на написване ме грабна. Не усетих как прелиствах страница след страница и когато пресата ми припомни годишнината, погледнах на книгата с други очи. Въпреки че е писана на простичък език, тя не е „опростена”, за да е достъпна за всеки. Нищо не е спестено в нея, но не поразяват толкова физическите лишения(които не са спестени, а и няма как, били са неразделна част от живота там), колкото психологическата борба за оцеляване, за намиране на смисъл и надежда в живота, без значение какво ти поднася той.  Както казва самия Виктор Франкъл „Трябваше да научим себе си, а и след това отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намирането на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които той постоянно поставя...”*

Стана ми болно и тъжно като свърших книгата, както всеки път когато чета за злото, което си причиняваме едни на други. И все пак се радвам, че прочетох до последната страница това откровение, защото важно е да се знае и да се помни всяко едно събитие като концлагерите и безмислената смърт на хиляди. Прочетете я и вие, ако вече не сте го сторили. И кой знае, след време може би тези, които знаем и помним ще сме повече и подобни неща ще се случват по-рядко... И може би тъкмо това очаква животът от нас.

 

 

 

 

* цитат от книгата „Увод в логотерапията: Смисълът на живота” – Виктор Франкъл, Планета 3, НБУ 2000




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ahinora
Категория: Хоби
Прочетен: 67113
Постинги: 30
Коментари: 53
Гласове: 326
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930