Онзи ден отидох на кафе. Хайде, тая съвсем откачи, ще си кажете. Щом едно кафе така и действа, какво ли ще е ако я заведат на бира...?

Ама въпроса не е в кафето. То не че кафето беше кой знае какво... малко редичко даже.

Просто винаги съм живяла със заблудата, че съм много широко скроен човек, и че малко неща могат да ме смутят. Може би поради тази причина понякога се сприятелявам с хора, които другите са отписали. Ето, да вземем например тази моя колежка, с която бях на въпросното кафе. Писнала е на много хора, защото не спира да говори за сина си. Нищо странно до тук, нали?

Да ама всякакви въпроси с бременности и деца я вдъхновяват. Едно невинно „Абе днес знаеш ли как ме боли стомаха...“, води до неизменното „Ще видиш ти като тръгнеш да раждаш. Аз с моя син...“ и следва картинно описание на случката. Между другото не е за хора със слаби нерви.

Е, научих се да избягвам всякакви такива реплики. И дори открих, че е страхотен човек. Привързах се към нея даже.

Та да се върна към кафето. Седим си ние – с нас беше и една трета персона, и тя колежка. Те си приказват как еди коя си била бременна, как еди коя си не могла да забременее, как еди коя си вече била родила...

Тъкмо бях решила да си ходя, защото очевадно не се вписвах в сюжета, когато на сцената се появи мъжът на въпросния страхотен човек. И какво си мислите?! За мой най-голям ужас въпросното същество от мъжки пол изобщо не отчете жена си, камо ли пък някоя от нас, седна на една съседна маса, понеже какво щял да прави при женските, и отгоре на всичко поведе разговор със свой роднина на език, който... ами да го кажа така – не беше български.

Ей точно тогава се почувствах яко в матрицата. Не защото той говореше еди как си. Не защото дори не седна при нас. Не защото съм свикнала да ме третират малко мъжката – здрави ръкостискания и някой друг як удар по гърба. А защото изведнъж осъзнах колко различни подвселени има нашата. И как неща, които за мен са малко шантави, за други са напълно редни и обичайни.

Оглеждали ли сте се скоро наоколо си? Не се ли изумявате от начина, по който различните, личните вселени на хората се преплитат, дори понякога да нямат нищо общо?

Вече знам, че не съм чак толкова широко скроена. Животът май ми идва малко тесничък в раменете, така да се каже. Или както прекрасно обобщава нещата един приятел: никога не е късно да станеш за резил...

Да хората са различни вселени !

крачолите са ми малко къси.
Но ... идва лято.
Мисля, че всеки си избира живота - бори се за него, отказва се от него, игнорира го, но продължава да го живее. И именно това ни прави различни и може би затова вселените ни се привличат (мъъъъъъничко физика ;).

И слава на който бог си избереш. Инак щеше да е голяма скука:)

за крачолите на времето може мноооооого да се говори:)
Добре, че късото и тясното не излизат от мода. И физиката - също. И понеже не ми идва нищо по-мъдро в тоя часови пояс, ще кажа само - радвам се, че не съм го усетила само аз...

О, напротив - широко скроена личност сте, иначе не бихте забелязали наличието на матрицата :)

А сега сериозно за разните хора и разните идеали... това също зависи от това как и с какви ценности са възпитани. Примерно единия ми дядо винаги ходи няколко крачки пред баба ми, когато излезат някъде, но това е защото така е било прието там където е отрасъл.
Успех

Знам, знам... Само че възниква въпроса кой е зле възпитаният, и има ли изобщо такъв. И изобщо навлизам в една много спорна територия. Защото по отношение на възпитанието не мога нищичко да кажа. Още котката си не мога да възпитам, какво остава да съдя някого по тоя въпрос:))))))))))

та всички Вие говорите на чужд език ?
жените - имам предвид

до Ahinora:

Котките не може да се възпитават, те просто са котки. За справка виж "Автентичната котка" от Тери Пратчет.
А иначе - възпитанието е според нравите на даденото място и време, които не винаги се припокриват, а понякога направо си противоречат. За това и съществува явлението "сблъсък на поколенията". Примерно аз не мога да разговарям с бабите си, освен на най-елементарно ниво - нита аз разбирам какво имат предвид, а пък те мен още по-малко...
И естествено съществува липсата на възпитание, но това си е друга тема.
----
до Danko1971:

Жените не говорят на друг език, а просто ги води друга ценностна система.

дали ние говорим на друг език, или понякога на вас мъжете ви изнася да не ни разбирате... но това е прекалено взривоопасна тема, в която е по-добре да не пристъпваме. Освен това, по този въпрос съгласие не можем да постигнем, просто защото сме от двете страни на барикадата. Пък и ако се разбирахме двата пола перфектно щеше да е голяма скука, нали така:)))).

аз пък упорствам с превъзпитанието. резултатът е, че играем по свирката на дребният косматко, ама важното е погото да става! Току виж ми се отдало да оспоря Негово светейшество Тери, макар че ТОВА вече е научна фантастика от моя страна.